Поредният влак отпътува от гарата,
на перона в него остана загледана тя
От тук стотици вагони минаваха,
но нито един като свой не позна
Стоеше сама, всеки ден, там, в чакалнята,
наблюдавайки хора, различни съдби
Край нея минаваха романи неписани,
истории за тъжни, щастливи души
Някои любими със болка изпращаха,
потапяйки думата "сбогом" в сълзи
Ръцете вплетени до последно оставяха,
повтаряйки "ще те обичам винаги"
Но знаеше тя как лъжи си изричат,
защото руши се след "сбогом" безкрайност
След миг всички чувства те ще отричат,
наранен пак ще има - от поредна случайност
Други пък срещаха съкровени мечти,
дочакали своя пътник от влака
И моменти на щастие, и блясък в нечии очи
виждаше тя докато своя миг чака
Но знаеше - смисълът вече го няма,
самотни са гарите, за раздяла създадени
За някои пътници влак не остава,
на перона да чакат цял живот са осъдени ..
23.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар