Изгубих се, докато търсех себе си,
пропаднах в бездната на самотата,
а хилядите нощни прилепи
набързо те превзеха ми душата
И в тъмното се лутах неразбрана,
молеща се в сенките да видя знак,
че ще успея да открия светлината,
но лъгана оставах пак и пак ...
Крачех в пещерата, бавно и безплътно,
а стъпките отекваха в дълбоките недра,
онези същите вдълбани във сърцето,
водещи ме към безкрайна тъмнина
И всеки шум пробуждаше страха ми,
всеки блясък - заблудената надежда,
а тялото уплашено трепери,
от студа дори бе спряло да усеща ..
Очи затворих със последни сили,
надявайки се сън да е това,
отворих ги и всичко беше минало,
заобиколена бях от бяла тишина ...
23.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар