И гледаше тя през прозореца,
а мислите другаде бяха
Там, във света на илюзиите,
където мечтите горяха
Във безкрайната нейна реалност
животът приказен беше,
фантазиите истински ставаха,
всичко в магия пламтеше
Силна бе тя, там, дори в мрака,
само със думи вълшебства извайваше
Желания, мисли, мечти и копнежи
за миг във реалност превръщаше
Небе по-синьо от сапфири направи,
море - по-безкрайно от смърт,
но залезите кърваво червени запази,
да напомнят за изгубения път
И гледаше пак през прозореца,
а край нея животът неспирно течеше
Онзи, реално-студения,
от който тя част отдавна не беше...
22.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар