Когато

...
ще те целувам много, много, много
и ще сплитам пръсти в твоите,
ще галя меката ти кожа
и ще се сгушвам във ръцете ти.
А после
ще те гледам докато заспиваш
и ще тръпна с всеки допир, с всеки дъх,
ще се усмихвам в тъмното с мечтите си,
а вселените във мен ще се разтапят.
Ще се усмихваш, докато със длани
милвам топлото ти тяло,
ще бъде нежно, грубо, истинско,
и тихо ще ми шепнеш.. онемял.
Ще бъда твоя, докато съм ничия,
ще си мълчим тъй както само ние можем,
ще ме обичаш, аз ще те обичам..
ах, как те искам, Боже!
Как те искам..

Свобода

Нямам кръв във вените си. Само обич.
А клетките ми се превръщат във желание.
Дишамвиждамчувам със емоции.
Душата ми си губи очертанията.
Алвеолите запълвам си със нежност,
от дъха ми световете се разтапят.
Усещал ли си някога безвремие?
Усещал ли си някога безкрая?
Пръстите ти парят по гърба ми,
вселените във мен избухват.
Сякаш хиляди звезди събрани
наелектризират помежду ни въздуха.
Луда съм. Не вярвай на очите си.
Аксоните ми функционират с огън.
Обич съм. Разливам се по устните.
Предай се
и ще си свободен.