събота, 16 юли 2011 г.

С аромат на минало

Морето на вярата ми достигна до бряг,
който отдавна забравих, че имам.
Там пусто е, голо, самотно. А това
го изпълва с печално безличие.
Рапаните глухи, наивни песни си пеят
за русалки, пирати и страх.
И с пясък запълват празнините в сърцата си
(де да можех и аз като тях).
Чайките, няма ги. А беше красиво,
когато огласяха залеза.
Краища тъжни всеки е виждал,
а те ги превръщаха в приказки.
Само морската пяна - все същата,
от много далече дошла е.
Преди - обливала любовните пясъци,
днес - на самотния бряг без нозе е.

15.07.11 4am

Няма коментари: