събота, 16 юли 2011 г.

Сърдечна самотност

Сърцето ми - тъй мъничко в момента
и свива се със всеки минал час.
Не знам защо, опитва ли се да изчезне
или сама от него бяга любовта?
Нея и в очите я усещам
как изплъзва се сълза подир сълза
и все по-мъничко ми става сърчицето,
"Къде си ти, защо не си до мен сега?"
Усмихвам се, задавайки въпроса,
отговора тъй отдавна знам -
не можеш никого насила да накараш
ръка да сложи в твоята ръка.
Но липсваш ми. Безумно много.
Погледът. Усмивката. Гласът.
И тайничко все чаках свойто чудо -
светът ти да обикне моя свят.
Ала мина време, мина много време,
липсата растеше в гръдния ми кош.
Днес разля се.
Цялата.
По всичките ми вени.
и самотата ме проряза като с нож.
Боли. Но отдавна значение няма.
Сега ме е страх за сърцето,
което не спира все по-малко да става.
Без тебе успях,
но как ще живея без него?

15.07.11

Няма коментари: