Как искам да мога ръка да протегна
и в шепа със пясък да видя мечти.
А морския бриз да ме гали по бузите,
да се слива със шепот от солени вълни.
И полъх на лятото в коси да усетя,
да гледам безмълвно свободните гларуси.
А привечер да живея за миг в нежна приказка,
пленена във мрежи на вълшебните залези.
Седефени миди по изгрев да търся,
наивно дирейки перли с моите детски очи.
И от рапаните песни на сирени да слушам,
потапяйки се в прекрасните им, неземни лъжи.
Как искам да мога всеки спомен да скрия,
да ги сложа в торба от фантазии.
A после нека жълти листа земята покрият,
нека лятото си отиде завинаги.
16.09.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар