И завесите паднаха, представлението свърши.
За пореден път актьорите отиват си в къщи.
И театърът празен е,а седалките - пусти,
само спомен останал е да играе ролите чужди.
А на сцената тихо е, някак прашен е пода.
Сякаш всичко заспало е в сладък сън след умора.
Само в ъгъла, в тъмния нещо там заблещука.
Глухи, безмълвни стенания от мрака безкраен се чуха.
Някой мъката давеше, сам, без другар, без опора.
Капчица вяра му трябваше във света ни изпълнен със злоба.
И във въздуха леден от залата, аромата на ужас се носеше.
в сянката черна, зад сцената нещо безплътно умираше.
***
И завесите паднаха,
представлението свърши,
a със него загинаха
последните светли надежди.
15.09.2009
Няма коментари:
Публикуване на коментар