четвъртък, 21 юли 2011 г.

Безслънчевата ми система

Без теб е пусто във очите ми.
Цветята им, те спряха да растат.
Дори и зениците във сърцето ми
пресъхват. От недостиг на любов.
Без теб животът осивява,
сякаш всичките магични цветове
са тръгнали по улиците да те търсят
без да знаят всъщност колко си далеч.
Отдавна самичък света ми напусна.
Онзи свят със захарните птици,
с крилатите мечти неизмечтани
и с едно момиче.. много теб обичащо.
Не понесе моретата от нежност
и всичките им звездни кораби.
Нито лятото, небето от надежда
и хвърчилата вместо облаци.
Памученото ми сърце, голямото,
навярно пък уплаши те,
и побърза
без да се замисляш за последствията
парчетата му да разпръснеш над поляните.
Вятърът обаче ги прегърна,
превръщайки ги във глухарчета
и желания десетки сбъдна
на останалите хора.. празните.
Опустя ми после цялата вселена,
когато слънцето й в миг залезе,
когато ти си тръгна без предупреждение
(когато тоест станах ти безинтересна).
Сиво беше, казах ти, и мрачно.
Даже корабите надалеч отплуваха,
взимайки със себе си
надеждите,
цветовете
и последните глухарчета.

20.07.11

Няма коментари: