сряда, 20 юли 2011 г.

Любовта, която познавам

Знам всяка черта на лицето му,
очите от лешник и нежните устни.
Ръцете познавам ги - силни, примамващи,
безброй пъти ме държали наужким.
През нощите сгушвам се тихо в душата му
и се обвивам със забравени сънища.
А той ми шепти звездни безкрайности,
където в мечтите си после се връщам.
Гали ме с длани, пропити със нежност.
Вдишва косите ми, издишва любов.
С устните меки рисува съзвездия
и тръпна при допира на горещия дъх.
Гласът му пронизва ме докато мълчим,
а тишината ни свети във въздуха,
небето усмихва се и ни праща звезди
да красят фалшивите спомени.
Ръцете във моите вплита си сам
да е сигурен, че там ще съм винаги.
И стиска ли стиска, оставам без дъх.
Без дъх, но безкрайно щастлива.
Вечности десетки в една ще събера
да я пришия към неговите сънища.
Всяка нощ ще му давам от свойта любов
(и без това я имам във излишък).
Той няма да помни.. нито ще разбере,
че знам колко нежен е всъщност,
а аз най-накрая ще усетя какво е
обичана от него да бъда.

19.07.11

Няма коментари: