вторник, 19 юли 2011 г.

Цялата съм обич

Не знам от какво е изградено сърцето ми,
но трябва да е от нещо магично.
Щом толкова мъничко, скрито във пазвата
побира любов за стотици.
Много е. Разлива се. Направо гори ми.
Но цялата я пазя за него.
Кътам я.
Събирам, събирам, събирам.
И клетките й окичвам със нежност.
До пръстите ми достига и щом го докосна
в съня си, той целия тръпне.
Галя го, а от очите ми блика още любов
и капе ли, капе и капе..
Представям си как усеща усмивките,
които по мрака му пращам.
И моля се поне тази обич да чувства
дори неусетно.. с душата.
Щастлив да е искам, нищичко друго.
С мен, и без мен - все едно.
Да бляскат очите щом се събуди.
Да изживее вълшебно своя живот.

:)

19.07.11

Няма коментари: