Годините минават, сякаш миг.
Научих се, че времето не съществува.
Илюзия е. Точно като световете
във реалността, която си рисуваш.
А Нея ли? Забравих я, отдавна.
Умря? Изгуби се? Все тая..
Повярвах си, че мога и видях,
как живот градя си, докато мечтая.
Усмихвам се, защото знам коя съм.
Усмихвам се, защото знам и как
да сбъдна всичките желания,
които някога така болезнено желах.
Не бързам вече, няма за къде,
Сега-то си направих приказка.
Намерих себе си, магията..
и никога не съм била
по-истинска.
23.07.2013
Няма коментари:
Публикуване на коментар