И падат капчиците гордост,
разпръскват се, разбити във прахта.
Като сияние тъмата озаряват,
даряващи надежда със смъртта.
Безмълвно думите оставям
нежно да се леят в тишина.
От вярата строшена звук долавям,
пропиващ във студената душа.
А блясъци кристални ме омайват,
с измамните си лъскави искри.
И лъжат, и оплитат и ме мамят,
с въздушните си замъци, мечти.
Ръка протягам към парчетата на пода,
неземната им красота ме заплени,
ала истината грозна винаги изплува
и след себе си оставя само кървави следи.
25.03.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар