Боите слели се с кръвта ми,
а ти пред мене правиш се на тъй велик,
че можеш всичко да изваеш,
със четка – да ме впечатлиш.
И гледаш ме като безсмъртен,
не забелязваш кожата ми от пастели.
И мислиш си, че ще ме изненадаш
с “шедьоврите”, десетки впечатлили.
Ах, мили мой, така наивен
нима не знаеш кой стои пред тебе?
Нима не виждаш ти моливите в косите
и устните – мастилено червени?
Аз връщам се от там, където ти отиваш
и знам какво е в нощите безсънни,
когато вярваш – светове със четката градят се
и в магия картините ти са обляния.
И пак се смееш, гледайки невярващо.
Още по-готов си да доказваш.
Добре тогава мили мой приятелю
щом всичко можеш да рисуваш.
Душа, душа ми нарисувай!
Кристално чиста и невинна.
Аз моята отдавна я загубих,
но щом си тъй велик – върни ми я!
/06.04.2010/
Няма коментари:
Публикуване на коментар