Отново заставам пред белия лист
с надежди изпълнена, от думи преливам,
а моливът сякаш в душата заби се
и безмълвна отново отвътре умирам
Но вечер, момент преди да заспя
в главата ми бал пак ще има,
рима след рима неусетно редя,
а бягат те, нощта ми ги взима
Не мога да пиша, музата няма е,
а вътре във мене нещо гори,
не знам как да дишам, измъчвам се, трудно е,
дори химикал да държа ме боли ...
27.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар