Ти знаеш ли какво е да те спъват,
когато погледа отправил си напред?
И да падаш всеки път болезнено,
един - не, два - не, три пъти... безчет!
Ти знаеш ли какво е да те дърпат
надолу към бездънната тъма,
когато с рани по ръцете си достигнал
на педя от изхода на пропастта?
И виждал ли си как другари верни
ти обръщат със насмешка гръб
във дните от живота ти най-черни,
оставяйки те сам на стръмния и остър ръб?
И виждал ли си как пред теб мечтите
на косъм от реалността,
разпадат се на хиляди парчета
и падат мъртви във пръстта?
Готов ли си след всичко пак да станеш
и с болката в душата си да продължиш?
Ще имаш ли ти смелостта да бъдеш
"човек, а не човече" през остатъка от твойте дни?
25.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар