Опитах се да бъда безусловна,
да те обичам за това, което си.
Без нищичко да искам във замяна,
благодарна ти за всеки миг.
Опитах се да търся и поуката.
Онази, която казват, че съпътства
трудности, тъги, нещастия.
Не я намерих. Сигурно съм сляпа.
Надявах се. Обичах. И се молех.
Търпение добавях след това,
но все по-трудно взе да става
да вървя напред със целия товар.
Опитвах се. Успявах. Уж за миг.
Връщах се после във началото,
а времето си лети ли, лети
и никога никой не чака.
Нямам какво да ти предложа повече,
така че - моля те - не се сърди
изчезна ли случайно от живота ти.
Това е просто защото болиш.
18.07.11
3 коментара:
разкъсва...
Иска се нечовешка сила да "изчезнеш" от живота му, когато дори най-малката клетка в тялото ти не го е и помисляла... Успелият е магьосник за мен. :)
няма невъзможни неща. има хора със слаба воля. а понякога трябва да помислим малко и за себе си и за това кое ни вреди и какво заслужаваме. :)
Публикуване на коментар