Залеза гледах от кея,
стоях на ръба и горях.
Очите заровила в слънцето,
в безкрая потънала бях.
Вълните се плискаха бурно,
там долу, крачки под мен,
а морето ми шепнеше чувствено
приказки за русалки във плен.
И сирените нежни там пееха
свойте песни за стари моряци.
С тях и със мрежи невидими
оплитаха те сърца единаци.
А слънцето тихо припяваше
с алено червени слова.
Думите даже не знаеше,
а помагаше в грешни дела.
И гледах аз залеза огнен,
на кея стоях, пак сама,
а сърцето тихо ме питаше
дали русалките имат душа?
/27.01.2010/
Няма коментари:
Публикуване на коментар