Огледалце, огледалце на стената
защо ме гледаш с празния си поглед?
Нима и ти загуби си душата
и без нея изпари се всеки трепет?
Къде отиде нежната усмивка
и блясъкът във твоите очи,
които ден и нощ ти пазиха сърцето,
забравило какво е да боли?
Къде остави своите надежди
и вярата в доброто, ми кажи?
Защо мълчиш и гузно ме поглеждаш?!
Къде затри, за бога, и кристалните мечти?!
Огледалце, огледалце на стената
защо ме гледаш със лика си блед?
Уж сочиш ти коя е най-красива на земята,
а вместо нея ми показваш кубче лед...
30.01.2010
Няма коментари:
Публикуване на коментар