понеделник, 18 юли 2011 г.

В компанията на тишината

Мълчи ми се. Нека просто да е тихо.
Без думи непотребни. И без мисли.
Да бъде празно, направо невидимо
като чувствата, които изпитвам.
Излишни, ненужни, някакви си,
които нямат място в твоя свят.
Безсмислени, абсурдни и тежащи
непоносимо много в крехката ми гръд.
Мълчи ми се, но да е празно,
да са пресъхнали не само вените.
В очите също да е пусто,
да няма спомен от сълзите ми,
които точно във момента
ме давят, борейки се до върха,
където ще изригнат два вулкана
от болка, от излишност, самота.
Не съм специална. Знам го вече.
И точно затова ми се мълчи.
Думите на 'поредните' времето губят,
пък и посяват във тях ненужни мечти.
Върви си. И ме остави да си мълча.
Недостатъчна, излишна, празна.
А аз ще си представя, че специална съм била
за образът, измислен ти от мен самата.

18.07.11

Няма коментари: