понеделник, 11 юли 2011 г.

Нощни истини

Той е там. Някъде. Буден.
Изморен. Но не-бързащ да ляга.
И усещам безплътно тъгата му,
в която неусетно потопил е душата.
Ще се моля за него на изгрева,
цяла нощ преди това пак ще бдя,
ще поискам спокойствие, нежност
да го избавят от онази тъга.
На звезди ще платя със мечтите си
да го гледат докато заспива.
Да го брани от небесния мрак
ще помоля луната красива.
Той не знае колко обич му пазя,
скрита във малкото ми,
все още детско,
сърце.
Ще го счупя ако някога самотен остане,
един от двама ни щастлив да е поне.

08.07.2011

Няма коментари: