четвъртък, 14 юли 2011 г.

Реалните ми измислици

Надали някога ще узнаеш, че ти
бе героят от моите приказки.
Че съм чакала дни и нощи безспир
да ме намериш и освободиш
от онзи замък, тъмен, страшен.
Със змей-горянин, пазещ го отпред.
Без слънце, без луна, далече някъде
(и от десета планина е по-далеч!).
Всяка вечер тайно си разказвах
по някоя цветно-реална мечта,
в която ти идваше влюбен и царствено
убиваше звяр, сълзи и тъга.
Чаках. Надявах се. Изнервена тръпнех
от страх, че времето неусетно лети.
И един ден видях как всички часовници
с паяжини са окичили свойте стрелки.
Тогава разбрах - приказки не съществуват
(освен онези във измислените светове)
а звяра се оказа доста добродушен,
плах и много лесен за опитомяване.

Та - нямам нужда вече от спасение,
сама съм си герой, да знаеш!
А откриеш ли ме някога (случайно) -
пази се, имам змей-горянин!

11.07.11

Няма коментари: