вторник, 12 юли 2011 г.

На него

Да ти напиша стих поиска,
ала стихове насила не се пишат.
Душата има ли да каже нещо
на думи го превръща без да мисли.
Но истината е, че знам какво да кажа,
дори и малко трудно да ми е в момента.
Не за друго, с римите разбирам се,
но някак ми е притеснено за сърцето.
Всъщност - не. Ще съм директна.
И понеже почвам първо от десерта:
благодаря ти, че те има във живота ми,
макар и леко между редовете.
Ценя те. Знаеш го. Надявам се.
Усмихваш ме тъй често безпричинно.
А честно казано си и от малкото,
на които вярвам, за които ме е грижа.
Световете ни не винаги ще са тъй близко.
Днес тук сме, утре ни делят морета,
но в този преходен живот едно е сигурно
винаги ще имаш място във сърцето ми.

11.07.11